Кристиян Клепалски 
През сезон 2015/16 от Висшата лига един отбор успя да изненада всеки неутрален привърженик със спечелването шампионската си титла и от тогава досега не може да го видим в правилната светлина. Това е отбора на Лестър Сити и през изминалите 7 години вече, от спечелването на Висшата лига, премина през много проблеми, съпътстващи ги към изпадане от елита на английския футбол. Именно в момента „лисиците“ се борят за живота си след неубедителен сезон.
След шампионският сезон на Лестър започнаха и критичните моменти в клуба. Тогава, под ръководството на Клаудио Раниери, чрез който тима триумфира с титлата, състава беше въвлечен в битката за оцеляване. Макар и да успяха да се спасят през сезон 2016/17, Раниери беше уволнен от ръководството на отбора по средата на сезона и на негово място застана англичанина Крейг Шекспир. Той не успя да оправдае очакванията и само 28 мача ръководи отбора.
Белгиецът Клод Пюел застана на мястото на Шекспир след 8 изиграни кръга тогава, от които само една победа бе спечелена, и трябваше да спаси положението по някакъв начин. В крайна сметка новият мениджър на „лисиците“ успя да ги класира в края на сезона на 9-то място, след ужасния фалстарт на кампанията.
През следващият сезон обаче Лестър отново трябваше да се справя с трудности и заради тях френският мениджър бе уволнен също, заради едва 9 победи от общо 27 мача във Висшата лига, като записаха 13 загуби и 5 равенства. На негово място бе назначен Брендън Роджърс, който върна добрите мигове на отбора, макар и през сезон 2018/19 той отново да завърши в топ 10.
Брендън Роджърс успя да напасне своите методи за футбола в Лестър Сити и резултатите мигновено дойдоха. Под негово ръководство съставът бе близо на два пъти да се класира в зона Шампионска лига – през сезон 2019/20 и 2020/21. И в двата завършиха на 5-то място. Последва още един добър сезон, в който отново претендираха за място в европейските клубни турнири. Това бяха мигове, в които тима мечтаеше и се радваше на много положителни емоции.
Но през настоящия сезон 2022/23 Лестър изглежда все по-близо до изпадане в Чемпиъншип, тъй като се намира на 18-то място в зоната на изпадащите. Роджърс беше уволнен веднага след загубата от Кристъл Палас с 1:2 в началото на месец май и непостоянството през сезона. Дийн Смит беше опцията, към която „лисиците“ прибегнаха, за да оцелеят от кризата, в която се намират.
Ключовите проблеми, които направиха този плавен спад в клуба през последните 7 години
- Подбор на състава – Лестър похарчи повече от 70 млн. паунда за играчи като Патсон Дака, Бубакари Сумаре, Яник Вестергор и Райън Бъртранд през миналия сезон. Голяма част от тези трансфери много често се контузваха и това им попречи да покажат качествата си.
- Финансова криза – Заплатите на играчите на Лестър са част от осемте най-големи в цялата Висша лига. Удължаването на разходите за заплати беше изчислено по план от шефовете на „лисиците“ през последните години, за да се опитат да преодолеят разликата и да се конкурират с по-големите клубове, както и да се опитат да помогнат за задържането на най-добрите си играчи. Един от резултатите от тези увеличени разходи беше рекордната загуба от 92,5 млн. паунда, обявена от клуба през март (причинена отчасти, защото продажбата на Уесли Фофана в Челси не беше включена в тези сметки). Но тази инвестиция на заплатите не се припокрива с това, което футболистите трябва да направят на терена.
- Липса на лидер в отбора – С напускането на датският вратар Каспер Шмайхел, пенсионирането на Уес Морган и липсата на Джейми Варди в титулярния състав, Лестър изглежда като отбор, който се нуждае от лидер на терена.
- Много допуснати попадения- Лестър е допуснал 64 гола в общо 35 мача във Висшата лига, като само Лийдс, Нотингам Форест и Борнемут имат повече допуснати голове от тях.
- Вратарските промени – изненадващото напускане на Шмайхел през лятото означаваше, че Лестър ще трябва да използва резервните си вратари Дани Уорд и Даниел Иверсен. Нито един обаче не спомогна тима да не допуска толкова много голове.
През всички тези девет сезона, Лестър Сити се изкачи до върха на английския футбол с успех, който никога няма да бъде забравен и който е малко вероятно някога да бъде направен. Но ето какво е усещането за тази титла във Вившата лига само седем години по-късно.
