Тони Филков 
Кени Далглиш, наричан и крал, икона и гений, е известен футболист и треньор, който е оставил незабравим отпечатък в света на футбола. Той е наистина един от най-великите играчи и треньори в историята на „Ливърпул“. Далглиш не само постига впечатляващи успехи на игрището, но и се превръща в символ на подкрепа за феновете през трудните моменти.
Роден през 1951 г. в Глазгоу, Кени Далглиш е проявил страст към футбола още от дете. Вълнуващата му история с „Ливърпул“ започва през август 1966 г., когато само на 15 години пристига на проби в клубния стадион „Анфийлд“. Въпреки че тогава не е одобрен, само 11 години по-късно той подписва за отбора срещу рекордна сума за това време.
Преди да се присъедини към „Ливърпул“, Далглиш играе за „Селтик“ като нападател. Той изиграва 324 мача и вкарва 167 гола, като спечелва пет пъти шампионската титла на Шотландия, четири пъти националната купа и веднъж купата на лигата. През 1974 г. той е избран за футболист на годината в Шотландия.
През 1977 г. Далглиш преминава в „Ливърпул“, където замества легендарния Кевин Кийгън. В първия си сезон той се превръща в главен голмайстор на отбора, като сред неговите много голове се отличава този във финала на Купата на европейските шампиони срещу Брюж през 1978 г., където „Ливърпул“ спечели с 1:0.
Неговата невероятна кариера като футболист само започва с това постижение. Той става шесткратен шампион на Англия с „Ливърпул“, печели три пъти Купата на европейските шампиони и веднъж Суперкупата на Европа. През 1985 г. той поема ръководството на отбора като мениджър, но продължава да играе активно. Заради своята ангажираност и посвещение към отбора, той получава прозвището „Кинг Кени“. През 1979 и 1983 г. той също е избран за футболист на годината в Англия.
През 1989 г. Кени Далглиш е изправен пред най-тежкия момент в кариерата си и в историята на английския футбол – трагедията на стадион „Хилзбъро“. На 15 април по време на мач между „Ливърпул“ и „Нотингам Форест“, 96 фенове загиват, бивайки настъпени. Това се дължи на неправилното разпределение на феновете в един от секторите на стадиона. Стотици хора са ранени.
Поведението на Далглиш след трагедията заслужава голямо уважение не само за неговите спортни постижения, но и за неговия характер. Той присъства на погребенията на всички жертви и винаги е на разположение да се срещне с техните семейства. Макар да не говори публично за трагедията, той подкрепя семействата на жертвите в техните усилия за постигане на справедливост.
След две години, през 1991 г., Далглиш напуска „Ливърпул“. В интервю за вестник „Гардиън“ той потвърждава, че трагедията е била причина за това решение. След това той работи като треньор на „Блекбърн Роувърс“, водейки отбора от Втора дивизия до шампион на Англия. Последват му треньорските постове в „Глазгоу Рейнджърс“ и „Нюкасъл“. През 2011 г. се завръща за кратко в „Ливърпул“, но по-късно се оттегля окончателно.
Въпреки това, „Ливърпул“ остава винаги част от Кени Далглиш. Той има специално място в сърцата на феновете и си спечелва техната любов и признание не само с футболните си постижения, но и с това, че винаги е бил до тях в най-трудните моменти. Кени Далглиш е известен също и с благотворителната си дейност. През 2004 г. той и съпругата му Мариана основават фондация, която подпомага болници, лекуващи онкологични заболявания. През 2018 г. му е присъдено рицарско звание за приноса му към футбола и благотворителната му работа.
Автобиографията на Кени Далглиш се нарича „Ливърпул. Моят дом“ и е издадена на български от Хибрид букс, преведена от Ангел Красимиров.
