Александър Стойчев 
Златан Ибрахимович, Кристиано Роналдо и … Мичу. Какво е общото между тези трима играчи? Докато милиони футболни фенове се възхищават на първите две споменати имена, то вероятно малко хора си спомнят за Мичу, а някои може би не са и чували за него. Реалността обаче, е че испанецът също е бил идол на много млади фенове на времето. Един от тях е не кой да е а Ерлинг Холанд – едно от най-големите имена на съвременната игра. Днес ще Ви разкажем за експлозивната му, но краткотрайна футболна одисея.
Мигел Перес Куеста, останал с прозвището Мичу е роден на 21 март 1986 в Овидео, Испания. Именно в местния Овидео започва и футболният път на Мигел.Прекарва 9 години в юношеските формации на “галисийците”, а през 2004 преминава при професионалистите. За негова жалост Овидео изпитва сериозни финансови проблеми именно в този период заради големи дупки в бюджета, причинени от изграждането на стадион “Ещадио Карлос Тартиере”, който впрочем е истинско бижу за стандартите на такъв отбор. Заради този проблем отборът от провинция Астурия изпада в третото ниво на испанския футбол, а впоследствие бива свален в четвърта испанска дивизия.
В този момент Мичо сменя Овидео със Селта Виго, тогава намиращ се във Сегунда дивизион. След кратък престой в “Б” отбора на Селта, младокът спечелва доверието на клуба и през сезон 2008/09 става твърд титуляр за “келтите”. През тогавашната кампания се формира успешното за тима дуо между него и Яго Аспас.
След впечатляващ престой в Селта той се присъединява към редиците на Райо Валекано със свободен трансфер. Там острието в рамките на един сезон пише история. В мач за Купата на Краля срещу Реал Мадрид, астуриецът става най-бързо разписалият се играч на “Сантяго Бернабеу”. В крайна сметка завършва кампанията като голмайстор на отбора си с 15 гола в 37 мача, спечелвайки си статут на доказан таран.
Последва трансфер в тима на Суонзи на стойност 2 милиона евро.Тогавашният мениджър на “лебедите” Михаел Лаудруп вижда в Мичо точния нападател за неговия отбор. Преценката му се оказва правилна. Нападателят вкарва 20 гола в рамките на 52 мача за един сезон. Освен това се разписва във финала за Купата на лигата, първият такъв трофей, който уелският му тим завоюва.
След силно начало на новия сезон идва и кулминацията в кариерата на вече европейската звезда. Мичо става част от националния отбор на Испания. Националът влиза в игра в европейската квалификация срещу Беларус, която родината му печели с 2:1.
И точно малко след най-щастливия период в кариерата му настъпва и неговият стремглав упадък. Футболистът прекарва втората половина от сезон 2013/14 във възстановяване от контузии. Въпреки това през лятото заради придобитата слава успява да си уреди наем в Наполи. За неаполитанците обаче се раздава единствено като фен поради продължаващите му проблеми с контузиите.Случва се предивимото, наемът му е прекратен, а не след дълго напуска и Суонзи.
След това изпадналият в немилост играч се завръща в родната Испания, където влиза в редиците на аматьорския Лангрео. Сезон по-късно се завръща в родния си клуб Овидео. И тук приключението за някогашния топ нападател на Висшата лига приключва. На 25 юли 2017 година Мичу прекратява кариерата си на 31-годишна възраст заради постоянната болка, причинена от множеството контузии, унищожили футболната му слава.
Той обаче остава свързан с футболната игра, тъй като година по-късно става спортен директор на детския си отбор. Жест, с който засвидетелства любовта към локалния си отбор, показал го на европейската сцена.
Историята на Мичо е един от многото примери за това как травмите могат да съсипят един футболист. Определян от много специалисти като ”едносезонно чудо” обаче, идолът на Ерлинг Холанд несъмнено е оставил трайна следа във футболната история, макар и след това да изчезна така бързо от нея, както се появи.
