Александър Стойчев 
Футболните фенове винаги се радват, когато отбори, определяни като “ слаби”, “недостатъчно класни” или чисто и просто “непретенциозни” постигат големи резултати в дадени турнири, било то клубни или национални. Примери за това има много. От спечеленото европейско първенство на Гърция през 2004, та до триумфа на Виляреал в Лига Европа през 2021г.
През миналото обаче, когато парите не са играли такава роля във футбола подобни изненади са били много по-често срещани. Несъмнено една от най-великите такива изненади е тази от Световното в Чили през 1962г. Първенстото, на което чехословашкият национален отбор шокира света.
Чехословакия като държава бива създадена след края на Първата световна война (1918г). Още в първите години на съществуването си дуалистичната република дава на света някои от най-големите имена на играта по това време – Йозеф Бицан, а по късно и Ласло Кубала. Освен това клубният футбол в страната също е на добро ниво. Клубовете на Спарта и Славия Прага са били едни от уважаваните и престижни европейски отбори по онова време.
Националният отбор на държавата също се слави с добра визитка.Тимът участва във всички световни първенства след 1950г, а на Европейското първенство през 1960г. се окичват с бронз.
През 1958г на кормилото на националите застава така известният за българите треньор Рудолф Витлачил. И макар и да не успяват да преминат груповата фаза на Мондиала през същата година, за момчетата му тепърва предстоят големи моменти.
Пътят на централноевропейската страна към Световното първенство в Чили 62’ минава през квалификациите. Там те срещат тимовете на Ирландия и Шотландия. След разгром над “пиктите” с 4:0 последва и загуба от тях с 3:2 в Глазгоу. Срещу Ирландия обаче те постигат две победи, едната от които е тотален разгром със 7:1 у дома. Заради равните си точки със Шотландия се изиграва плейофен мач, който отборът на Витлачил печели драматично след продължения с 4:2.
И така Чехословакия отново е на голям форум. За ралика от 1958г. този път тимът разполага, както с доказани звезди, така и с млади и перспективни футболисти. По това време за националния тим играят играчи като Йозеф Мазопуст, Ян Поплухар, Адолф Шерер и други. Въпреки тобещаващите квалификации малко хора очакват, че тази сплав ще пожъне резултатите, които в действителност постига.
В груповата фаза възпитаниците на Витлачил се падат с отборите на Бразилия, Мексико и Испания.
В откриващия двубой срещу Испания постигат победа с 1:0. Следва изключително трудна среща с Бразилия, която завършва 0:0. Мексико постига пълен обрат над националите на социалистическата република и ги побеждава с 3:1, помрачавайки леко настроението им.
Въпреки загубата обаче приключението за словаците и чехите продължава на 1/4 финалите. Там те се срещат със солидната Унгария, която преди 8 години загуби финал на този форум. Макар и трудно, “маджарите” биват отстранени с ранен гол на Адолф Шерер в 12-ата минута.
На полуфиналите съдбата поставя на пътя на на Чехословакия друг славянски състав. Този на Югославия. Балканският тим и полуфиналист от първото издание на турнира на предишната фаза е елиминирал Западна Германия. Поради това е сочен като фаворит в този сблъсък. Югославяните обаче биват шокирани, когато в началото на второто полувреме чехословашките футболисти ги повеждат. Последва изравнително попадение за балканците, но два светкавични гола на Шерер в рамките на 3 минути решават мача.
И така отборът, представляващ малка държава от Източния блок е на финал срещу 80-милионната демократична Бразилия с Пеле и Гаринча. Същият тим, на когото бяха взети 2 точки в групите, и който стоеше пред осъществяването на най-голямото футболно постижение на 45-годишната република. За чехословаците вече няма място за отстъпление, няма и място за страх от противника.
Спектакълът на стадион “Насионал” отново е стартиран рано. В 15-тата минута след хубаво извеждане Йозеф Мазопуст открива резултата. При подновяването на играта обаче, Амарилдо изравнява резултата след вратарска грешка на Вилиам Шройф. През второто полувреме бразилците биват принудени да се отбраняват и инициативата е в краката на чехословаците. 2 нови вратарски грешки в рамките на 12 минути удвояват резултата на 3:1. Мачът завършва, а Бразилия печели своята втора световна титла. Сензационните момчета на Витлачил, обляни в сълзи пък получават сребърните си медали. Със завръщането си в родината им обаче получават посрещане, еквивалент на което бе завръщането на националите ни в София след САЩ 94’.
Така завършва една от най-изненадващите футболни национални епопеи. За чехословашкият отбор тепърва ще предстоят още повече успехи.Някои от играчите на тима като носителят на “Златната топка” за 1962г. Йозеф Мазопуст пък ще бъдат запомнени като едни от най-големите източноевропейски футболисти.А архитектът на тяхното представяне Рудолф Витлачил по-късно ще впише името си и в българската футболна история, ръководейки нашия национален отбор, а по-късно и клубния Левски София в период, в който при „сините“ играят куп легенди за родния футбол, включително и Георги Аспарухов.
