Тони Филков 
Един малък клуб, на име Марек, от градче с около 30 хиляди жители, влиза завинаги в историята на родния футбол. Този отбор се изправя срещу един от най-големите и прочути клубове в света – Байерн Мюнхен. Клуб с величие, който в онзи момент притежава 5 актуални световни шампиона и един бъдещ такъв. Въпреки това, Марек вярва и им се противопоставя, показвайки, че на футболното поле винаги се играе 11 срещу 11 и чудото е винаги възможно.
2 ноември 1977 година е големият ден, който завинаги ще остане в сърцата на „Дупничани“ и всички българи. Тогава, Марек, който тъкмо се е завърнал в първия ешалон на футбола у нас, печели бронзовите медали в края на сезона и получава привилегията да играе по терените на Европа.
В първия кръг от турнира, предизвикателството е солидният отбор на Ференцварош, който е страшилище по онова време, но Марек не се изплашва. Мотивирани от това, че за пръв път играят в европейските турнири, българите надиграват тотално съперниците си от Унгария с три безответни гола, оставяйки ги безмълвни и възхитени пред мощта на българския дух.
Следващият кръг на турнира разкрива вратата към едно истинско футболно преживяване. Жребият поднася световен колос, в лицето на Байерн от Мюнхен – легендарен клуб с безупречна репутация и световна слава.
Първият двубой е на Олимпийския стадион в Мюнхен и завършва с класически успех на домакините с 3:0. Това внася спокойствие в лагера на баварците, които пристигат на 2 ноември в България, за да узаконят сигурното си продължаване напред в турнира за Купата на УЕФА. Но те дори не подозират, че ги очаква футболен ад.
Германците за пръв път попадат на толкова негостоприемно място. Стадионът няма отопление, специално за бавараците са инсталирани бойлери, а олющените съблекални са боядисани. Предишната неделя е работен ден, за да може в сряда да се почива и целият град да отиде на мача.В състава на Байерн личат имената на звездите Герд Мюлер, Георг Шварценбек, Карл-Хайнц Румениге и Аугенталер.
Часове преди началото на мача, „Бончук“ е препълнен с над 35 хиляди души. Зрителите се качват на всевъзможни места, от които да наблюдават този футболен празник. Клоните на дърветата около стадиона са увиснали от многото желаещи да наблюдават този исторически мач.
Мачът започва и Марек е решил, да не се даде без битка, на световните футболни звезди. Комбинативните и бързи играчи на българския отбор изненадват гранда с добра техника и агресивност. Те поемат инициативата, създават комбинации и атакуват смело, поставяйки вратаря Сеп Майер пред множество предизвикателства. В 4-ата минута Венцислав Петров опитва удар с глава, който обаче среща гредата. Гостите рязко преминават в нападение, но техните действия са апатични и безопасни за вратаря Стоянов и защитата на „Дупничани“. В същото време, Марек не спира да ги пресира и опасностите пред вратата на гостите не спират . Първият гол за Марек идва в 37-ата минута, когато Иван Петров, един от близнаците, успява да вкара топката в мрежата. Стадион „Бончук“ изригва!!!
Един гол е вече отбелязан, остават още два. Само 5 минути по-късно местната звезда Сашо Паргов прави нещо невероятно. От границата на наказателното поле с воле намира горния ляв ъгъл на вратата на Байерн. Сеп Майер остава безпомощен пред това феноменално изпълнение. Резултатът вече е 2:0, а до това българският тим да обърка плановете на европейския хегемон, остава само още едно попадение. До края на първото полувреме натиска продължава с значителни темпове, но развръзката остава за втората част.
След почивката, играчите на немския гранд се връщат притеснени и в много лошо настроение. 35 хиляди фенове по трибуните и много покрай стадиона, правят атмосферата за баварците, все едно са на война.
Прогнозите, че Байерн ще се възстанови и ще постави самонадеяните домакини на мястото им, се оказват грешни. Дори през втората част на мача, „Дупничани“ надиграват противника. Инфарктният момент настъпва 15 минути преди края, когато двамата близнаци изпълняват своята характерна комбинация, а ударът на Венцислав Петров с глава среща напречния стълб. Това е невиждан малшанс, тъй като положението е било изиграно перфектно. Баварците все пак оцеляват по чудо, но Марек създава своя мач за историята, който ще остане в паметта завинаги. Тази красива победа прави на пух и прах твърденията, че Марек разчита само на груба игра и нарушения. В този епичен мач, българите са тези, които диктуват играта.
След мача вратарят на Байерн, Сеп Майер, подарява ръкавиците си на съотборника си Стоян Стоянов, а капитанът Герд Мюлер сваля фланелката си и я подарява на Сашо Паргов. Лекарите от Дупница получават чанти и медикаменти от германските си колеги. Държавата подарява на всеки футболист на Марек по един часовник „Ракета“ и дипломатическа кутия.
„Изключителен мач“, така го описва старшият треньор на Марек от това време, Янко Динков: „След като отстранихме Ференцварош, жребият ни противопостави срещу възможно най-силния съперник – Байерн. Отбор, който притежаваше страхотни футболисти в лицето на Майер, Шварценбек, Герд Мюлер, Хьонес, а в същата година стартира и кариерата на младия Румениге. Отсъстваше само Бекенбауер, който бе преминал в американския Космос. Нашата голяма сила бе в колектива, момчетата и треньорите бяхме като едно сплотено семейство. Не им позволихме да си разиграват коня и успяхме да реализираме две от положенията. За съжаление не успяхме да стигнем до пълния обрат в двата мача, но като цяло останахме много доволни от постигнатото. Нашите момчета стриктно и дисциплинирано изпълниха задачите. След мача нямаше разочарование, все пак бяхме постигнали престижна победа срещу не кой да е. В най-силните години на Байерн – Марек, не само игра срещу тях, но и ги победи.“
