Ensport.bg 
На 4-ти май преди 80 години в столичния квартал „Редута“ на бял свят се появява Георги Аспарухов. Нито родителите му, нито близките му са очаквали, че това момче ще бъде сред най-любимите, обичани, незабравими и легендарни фигури в историята на българския футбол, спорт, а и като цяло обществен живот. И той като почти всички деца в онези години расте под знака на игрите, гонейки топката из „махалата“ и впечатлявайки по-големите, които не след дълго вече го поставят като неизменна част от отбора си. До такава степен неизменна, че всички отиват да помагат при прибирането на въглищата на семейството му, за да може родителите му да го пуснат на междуквартално мачле.
Историята за прякора „Гунди“ е прелюбопитна. Малкият футболист е чул баща си Аспарух да говори за бившия славен играч Георги Георгиев – Чудото от „Раковски”. Георгиев навремето е един от най-добрите. Затова първо го наричат Чудни. После става на Чунди. А накрая вземат и първата буква от името му Георги, та го прекрояват на Гунди. Малкият Гошко умело запомня това и го приема като някаква футболна йерархия. И той иска да премине последователно през Чудни – Чунди – Гунди. Оттогава започва да се представя като: „Гошко, но ми викат Гунди”. Като го питат: „Какво е това Гунди”, той смело отговаря: „Не от всички Гошовци става Гунди, първо трябва да си Чудни, после Чунди и накрая Гунди”.
В тези години той започва и да тренира в Левски, а пътят му е осеян с много труд, търпение и постоянство. Не винаги е бил с номер 9 на гърба си. В детския отбор започва с номер 3, след това с номер 6, 8 и накрая с 9. През пролетта на 1960-та, само на 17 години, дебютира при мъжете на Левски. На 28-ми септември същата година идва и неговото първо попадение – срещу Ботев (Пловдив). По ирония на съдбата впоследствие заиграва за Ботев, тъй като кара военната си служба в Пловдив.
Там също не му е лесно в началото, но въпреки това доказва на какво е способен и бива заобичан от пловдивските запалянковци. Там става вицешампион, печели Купата на съветската армия, а играе и четвъртфинал срещу Атлетико (Мадрид) за КНК. И до днес се смята, че това е най-посетената среща, изиграна на „Колежа“, а неговото партньорство с Динко Дерменджиев и Георги Попов е запомнено във футболния ни фолклор като „Чико, Тумби и Гунди“. Аспарухов дори се венчава „под тепетата“ за своята юношеска любов – Величка Маркова, а около това радостно събитие е заплетена и интрига, която едва не оставя Гунди на стадион „Христо Ботев“.
Работата е там, че някой му е подшушнал как „старите кучета“ в Левски не го искали, защото видиш ли е щяло младото голмайсторче да вземе на някого от тях хляба. Щом разбрал за това, Аспарухов решил да си остане в Пловдив и добре, че историята бива разгадана и не след дълго той поема обратно пътя за столицата. Истината е била такава, че футболистите са искали Гунди в редиците си и дори са се правили всякакви опити да бъде върнат. Веднъж завърнал се в Левски, той заменя „синята“ фланелка единствено за тази на националната ни селекция.
Казвайки това, не можем да не отбележим, че той е автор на първите два български гола на световни футболни финали. И през 1962-ра в Чили, и четири години по-късно поразява вратата на Унгария при загубите ни съответно с 1:6 и 1:3. През 1970-та година изиграва третото си и последно световно първенство в Мексико, а по мексиканските терени облича и за последен път националната фланелка. Заради кретенията, неграмотността, а вероятно и заради комплексарщината на „отговорните фактори“ в онези години.
Успехите му с Левски са 3 шампионски титли (1965, 1968 и 1970-та година) и три купи на страната (1967, 1970 и 1971-та година посмъртно). Няма как обаче да не разкажем за най-славната му, най-категоричната и вероятно най-щастливата за него и в личен план година – 1965. С 27 попадения оглавява голмайсторската класация и донася първа титла за Левски от много години насам. Бива избран за Футболист и Спортист номер 1 на България. Завършва 8-ми за „Златната топка“, а тогава се ражда и неговото единствено дете – Андрей. Той ни класира на Мондиал 66′ след прочутата „Флорентинска епопея“.
Датата е 29 декември 1965 година. Мястото : Стадио „Артемио Франки“ във Флоренция. Всички тръпнат в очакване кой измежду България и Белгия ще вземе квотата за Англия. Белгийците са фантастичен състав по онова време, но не са очаквали какво им е приготвила съдбата. В този случай – номер 9 от България! Само в рамките на една минута Гунди реализира две попадения и в края на срещата родните национали ликуват. България се класира на второ поредно световно първенство! След това името му започва да се говори из цяла Европа след епохалните евромачове на Левски срещу Бенфика и Милан, а там „сините“ играят като равен с равен с колосите на континенталния футбол. Бела Гутман, Джани Ривера, Нерео Роко и Еузебио се надпреварват кой от кого ще възхвали повече Гунди.
Милан дори правят официално запитване с фантастична оферта към него, но той отговаря : „Има една страна България, а там един отбор – Левски. Там се родих, там и ще умра!“
Друга епохална за него и кариерата му година е 1968-ма. Спечелва втората си шампионска титла с Левски, а две дати остават завинаги в сърцата на запалянковците. 17 ноември 1968 година е ден, в който вечните съперници от ЦСКА „Червено знаме“ и Левски се изправят в шампионатна схватка от програмата на 12-тия кръг на тогавашната „А“ РФГ. „Сините“, които са актуален шампион, не са в по-добрата позиция преди тази среща, а „армейците“ от 11 изиграни срещи до онзи момент нямат спиране и допускат само един равен. Дори мача не започва по най-добрия начин за Левски и във 2-та минута топката попада в тяхната мрежа. Е, да, но след това последва тотално развихряне от страна на „сините“ и за двете полувремена забиват 7 безответни попадения, от които три са на Гунди! Е, в края допускат попадение, но така оформят само крайния резултат, а той над половин век остава така любим на цяла синя България.
На 11-ти декември същата година името на Гунди отново проблясва пред света с играта му на легендарния „Уембли“. В на пръв поглед неравен мач един срещу друг излизат Англия и България в приятелска среща. От страна на „трите лъва“ блестят имена като Боби Чарлтън, Джеф Хърст, Гордън Уест и Боби Мур. В състава на родните „лъвове“ пък са Христо Бонев, Динко Дерменджиев и Георги Аспарухов. Напук на всички прогнози и очаквания и без значение от домакинския фактор, отборът на България повежда на станалия само преди две години световен шампион. Гунди поема топката зад централната линия, справя се с опитите на двама защитници да му отнемат топката и стреля неспасяемо край вратаря Гордън Уест. Попадение, което и до ден днешен е еталон!
Обединението на Славия и Локомотив (София) в „ЖСК Славия“ довежда в Левски Никола Котков. За този „трансфер“ се твърди, че е имало две причини. Първата е заради недоволството му от обединението на тези два клуба, а втората – за да играе с неговия добър приятел Гунди. Котков е футболист, за когото е нямало тайни във футболната игра, изкусен майстор на коженото кълбо. Нападателната комбинация между тях двамата, която до тогава бе виждана от запалянковците само в мачовете на националния ни отбор, вече се пренася и за „сините“. Цялата страна говори за тях. Заедно постигат златен дубъл през 1970-та година и участват в друг паметен мач срещу вечния съперник, където буквално разнебитват „армейската“ отбрана, а Котков бележи 4 от петте гола за левскарите.
Аспарухов е имал доста травми в кариерата си. Безмилостната и жестока „тактика“ за охраняването на най-добрия български футболист е без аналог и до днес. Поради травми пропуска доста мачове включително и от сезон 1970/1971. Левски се движи на второ място, на него и завършва сезона. В средата на юни Гунди отбелязва последното си попадение със „синята“ фланелка на стадион „Ивайло“ при гостуването на Етър (1:1). На 28-ми юни пък бива изгонен от игра, след поредната провокация от противников бранител. В конкретния случай на Пламен Янков. Аспарухов изпуска нервите си и съдията му посочва пътя към съблекалнята.
Два дни по-късно с Никола Котков тръгват за Враца, защото са поканени да вземат участие в среща по повод 50 години от създаването на Ботев (Враца). Познатата на много българи „Алфа Ромео“ с „четирите деветки“ катастрофира на 52-ия километър по основния (в онези години) път за Северна България. Проходът „Витиня“ завинаги отнема животите на толкова обичаните футболисти. Погребението им е всенароден траур. И до днес се спекулира с бройката на онези, които са си взели „последно сбогом“ с Гунди и Котков. Истината обаче е, че властта просто не е подготвена за това масово и неорганизирано поклонение. Дори и последвалите им гнусни събития не обрекоха на забрава незабравимите! Георги Аспарухов минава като комета в родния спорт и неговото име остава легенда, защото повече от половин век след неговата трагична гибел то е символ на любов, отдаденост, вдъхновение и сила за един велик клуб и неговите привърженици. За съвременниците на Гунди и за поколенията след него. Защото Георги Аспарухов е почтеност, отдаденост и красота!
